САМОЛЕЧЕНИЕ ПРИ ДИВИТЕ ЖИВОТНИ

Самолечението при животните

Васил Сердаров

Учените вече са натрупали много факти, свидетелстващи за самолечение при бозайниците и птиците. Животните лижат своите рани, загноявания, незаздравяващи язви. При това за оздравяването спомагат не само "масажът", отстраняването на гнойта и мъртвите тъкани, но и бактерицидното действие на слюнката, обусловено от влизащия в състава й лизоцим. Не случайно например северните народи при лечение на стари рани са прибягвали по-рано до помощта на млади силни кучета, давайки им да излизват повредените места. Както човекът, така и животните след силни претоварвания прибягват към дълъг отдих. Ако на лисицата, продължително преследвана от кучета, се удаде възможност да се скрие в дупката, тя обикновено прекарва там няколко дни, макар че опасността отдавна вече е минала.

Както сред природата, така и в зоопарковете заболелите животни се отказват от храна. Ограничението в храненето, диетата, постенето - открай време човекът ги е използвал за лечебни цели. Много целебни минерални извори са били открити от хората благодарение на това, че успешно са ги ползвали животните. Например раненият елен особено охотно отива към целебния извор. Животните не само пият вода, но както и хората се къпят в нея, валят се в изцеряващата кал. Лечебните свойства на снежната вода, за които много се е писало, дивите животни също използват пълноценно.

Борбата с ектопаразитите (външните паразити) бозайниците и птиците водят по различни начини. Те ловят със зъби и устни насекомите в козината си, изчесват ги с нокти. Отношения на симбиоза (съвместно живеене на два или повече организми, при което взаимно се подпомагат) с лечебен характер съществуват между животни от различни класове: нерядко птици чистят от паразити козината на бозайници.

Птиците, гризачите и копитните с удоволствие се къпят в прахта, която унищожава паразитите. Нерядко за тази цел животните използват пепелта на изгасналите огньове. В борбата с ектопаразитите хищниците се валят в нечистотиите, мършата и други миризливи обекти. И това не е случайно, защото специалистите паразитолози отбелязват, че за бълхите са неприемливи каквито и да са миришещи вещества - те предизвикват гибелта им. В борбата с насекомите птиците използват към 50 вида мравки. В мравуняците се "къпят" и някои бозайници. Например в Северна Америка такова явление се забелязва при сивите катерици. Много животни (диви свине, зубри, мечки) обичат да се търкат в стволовете на кедрите, елите, боровете, благодарение на което козината им се изцапва със смола, чиято миризма унищожава паразитите.

При животните съществуват и други начини за спасяване от кръвосмучещи. Копитните се вмъкват във водата, в калта, застават на проветриви места. Северните елени се събират на малки групи, при което миризмата на урината и екскрементите в известна степен отпъжда паразитите. През есента сърните и сибирските козирози нерядко мигрират от свойствените им места към полупустинните степи, където пасат на пасбища, богати на различни видове пелини, съдържащи противоглистни вещества, които избавят животните от паразити. Със същата цел лосовете ядат воден трилистник. Дивите свине, попадайки в градини, охотно си похапват тикви, чиито семена също имат антихелминтни (противоглистни) свойства. За избавяне от ендопаразити (вътрешни паразити) лисиците, самурите и някои други хищници ядат в големи дози плодовете на блатната боровинка. Птиците от Кокошевото семейство (глухари, лещарки) прогонват хелминтите чрез листата на бора, кедъра, лиственицата. Всичко това при животните е изработено в процеса на еволюцията, затвърдено е наследствено и способства за оцеляването на рода.

duma.bg